Брадатият лешояд е един от трите едри европейски лешояди. Другите два са белоглав и черен лешояд. В центъра на снимката от ляво на дясно са белоглав, брадат и черен лешояд, в компанията на гарвани и други белоглави лешояди наоколо.

Естественото оперение на възрастния брадат лешояд по долната част на шията, гърдите и корема е бяло. Когато са в брачно настроение, птиците и от двата пола се къпят в кал/локви с железен оксид, които намират в природата. Така оперението им придобива окраска от светло-жълто до охристо-червена.

Знаете ли, че брадатият лешояд е изобразен на емблемата (прикачена снимка) за защитени обекти и територии в България? Този символ е предложен от Николай Боев (1922-1985) – български зоолог, орнитолог и природозащитник.

Брадатият лешояд е изчезнал от континенталната част на Балканския полуостров. Последните известни двойки са гнездили в резервата „Тиквеш“ в Македония и в резервата „Дадя“ в Гърция до края на 1980-те. Последната известна птица е наблюдавана до около 2003 година в района между Гърция и Македония.

На 14 април 2025 година Фонд за дивата флора и фауна (ФДФФ) отбелязва своята 25-годишнина — четвърт век, посветен на опазването на уникалното природно наследство на България.

Над 80% от храната на брадатия лешояд е съставена от кости. Най-предпочитани са крайниците на овце, кози (диви и домашни) и козирози. Като се изхранва предимно с кости и месо от мъртви животни, брадатият лешояд е уязвим от отравяне, защото понякога умрелите животни, които намира за храна са били умишлено наръсени с отрова.

Съвременното най-предпочитано местообитание на брадатия лешояд представлява скалисти и безлесни планински била и склонове над горната граница на гората. Гнездата са разположени на скали с надморска височина 1200 – 2200 м.

С радост споделяме с вас този дългоочакван момент – на 17 май предстои първите три малки брадати лешояда да бъдат пуснати в българската природа – на територията на ПП „Сините камъни“. Това е не само ключова стъпка в реализирането на проект Живот за брадатия лешояд, но и исторически момент за българската природозащита.

На националния празник получихме сигнал от белоглавия лешояд Бювал, дарен от Зоопарк Париж Parc Zoologique Paris с GPS предавател, индикиращ тровене в района на село Мощанец, общ. Благоевград, в рамките на Натура 2000 зоната Орановски пролом – Лешко. Скоростно посещение на място разкри крава, наръсена с отрова и два трупа на лешояди около нея.

Започна размножителният сезон 2025 за черните лешояди в Стара планина. Наблюдавано е заемане и надстрояване на гнездата, копулации и интензивни брачни полети.

Брадатите лешояди в размножителни центрове и зоопаркове в Европа започнаха размножителния период 2024-2025. Той е особено важен за България, защото ще осигури трите малки за първото освобождаване на вида в страната през 2025 г.

Стадото от близо 1000 овце мигрира между различни пасища в Котленска планина, за да повлияе на ценни тревни местообитания, които редовно се посещават от лешоядите в района. Без паша тези райони обрастват бързо с папрат, храсти и дървета (сукцесия).

Излезте и наблюдавайте лешояди. Защото вече ги има м България! Дарете ни вашите данни и снимки от Международния ден на лешоядите.

Рекордът при гнезденето на черния лешояд в България беше подобрен през 2024 г. За първи път от новата история на вида в страната се излюпиха седем малки, след началото на реинтродукцията през 2018 г. Пет от малките оцеляха и бяха маркирани с предаватели в гнездата си в Стара планина.

Територията, която беше избрана от част от освободените картали в Стара планина за пребиваване и вероятно гнездене през 2023/2024 е под огън. Изгоряха около 150 х. дка иглолистни и широколистни гори, трайни насаждение, пасища, къщи, животновъдни обори.

Два от четири освободени черни лешояда се фиксираха трайно в Кресненския пролом, като изучават пролома и се придържат в района на площадката за подхранване. Те дадоха начало на ядро, което ще привлича, задържа и затвърждава още повече птици от вида.

Международна среща в Хърватска, организирана от проекта LIFE SUPport и гостуване на колеги от Дружеството за защита и проучване на птиците в Сърбия в Кресненския пролом.

Девет черни лешояда /картали/ бяха транспортирани в Кресненския пролом. Те са дарени на страната ни от регионалните правителства на Екстрамадура и Андалусия. Птиците са маркирани и ще бъдат адаптирани във волиера преди да бъдат освободени в дефилето.

Черният лешояд през 2024 г. вече има национална популация от 18-20 двойки. Националната популация на белоглавия лешояд надхвърля психологическата граница от 200 двойки и вече е в порядъка на 202-209 двойки.

Фондът на БС раздаде 524025 евро на 37 проекта през 2023 за спасяване на видове по света. Над 4 млн. евро са дарени от 2001 досега на природозащитници в четири континента. Връщането на лешоядите в България е един от тези проекти.

Трите двойките от 2023 се запазват в същия формат, като през 2024 има още две двойки, които се ухажваха миналата година, но сега вече достигнаха полова зрялост.

Национален рекорд от общо 523 белоглави лешояда. Това е почти ½ от броя на популацията на Балканите (без островите). Рекорд и в четирите места на реинтродукция в страната – общо 197 инд.

Внезапното, инцидентно и масово използване на фойерверки в навечерието на Нова година предизвиква силни реакции на летене у птиците. Това разкриват учени от Университета на Амстердам в статията си за влиянието на зарята по Нова година върху поведението на птиците в научното списание Frontiers in Ecology and the Environment.

Преди век в Софийската царска зоологическа градина на Фердинанд I са отгледани първите брадати лешояди на затворено в Света. От 1916 до 1924 г двойката брадати лешояди успява да отгледа още 8 лешоядчета в следващите години. Малките са пускани в Алпите.

През отминалата седмица се проведе едно от най-значимите събития за годината: II-та Европейска конференция за лешоядите в Касерес, Испания, която събра над 400 специалисти от целия свят, работещи по проучването и опазването на лешяодите.

Много чешми и водоеми в Балкана са пресъхнали. От това страдат добитъка, дивите животни и хората. Проектът ни ще ремонтира и възстанови част от тях в Котленска планина с помощта на бай Хюсеин, който обучава нашия екип.

В района на село Левка ФДФФ поддържа заграждение от 60 дка с 65 елени лопатари, които се използват за в Програма за пускане на свобода.  Програмата на ФДФФ за размножаване на лопатари подпомага лешоядите. Пускаме ги в местата на реинтродукции на лешояди, за да създадем още естествена храна за птиците.

Екипът ни взе участие във форум по проект „Знания за Натура 2000“ с бенефициент МОСВ в град Банско. Нашата тема беше превенция на тровенето на хищници, контрол и протокол за действие при откриване на отровени животни.

На 25.09.2023 г. в София дадохме официален старт на „Живот за брадатия лешояд“ (проект №101113869 LIFE22-NAT-BG-Bearded Vulture LIFE), чиято цел е да върне изчезналия от природата брадат лешояд. Проектът обединява усилията на 8 партньора от 3 европейски страни.

Фермите с пасищни животни от редки породи на ФДФФ са построени и функционират в комплекс със съоръженията за лешояди в Котел и Кресненския пролом. Те са сигурен и постоянен източник на храна до площадките за подхранване. Също и бази за служители и доброволци, работещи в реинтродукционните проекти.

Лятото на 2023 г. групата белоглави лешояди от Кресненския пролом (над 30 птици) прекара на територията на Национален парк „Рила“ и Природен парк „ Рилски манастир“. Това е първата година от създаването на югозападната колония от белоглави лешояди, която птиците предпочитат Рила вместо Пирин за летуване.

„Живот за брадатия лешояд“ (проект №101113869 LIFE22-NAT-BG-Bearded Vulture LIFE) обединява усилията на 8 партньора от 3 европейски страни и цели връщането на брадатия лешояд – символа на българската природозащита в България и на Балканския полуостров.