Възстановяване на черния лешояд в България, с използването на европейски опит, подобряване на условията за гнездене и хранителната база, подпомагане на местните животновъди, популяризиране на екстензивно животновъдство и увеличаване на едрия копитен дивеч, намаляване на заплахите и подпомагане на националните капацитети за програми за реинтродукция.

Крайната цел на проекта е да създаде гнездяща популация черни лешояди в България, за да възстанови връзките между популациите на вида на Балканите (Гърция) и Крим, и тези в Алпите и на Пиренейския полуостров, като подпомогне създаването на устойчива Пан-европейска популация на вида.

• Общо 76 черни лешояда бяха внесени от Испания в България в периода 2018-2022 г., шест от тях бяха или останаха неосвободени и прехвърлени към програмата за размножаване на затворено. От 70 освободени екземпляра, 7 са освободени чрез хак (изкуствени гнезда). Общо 63 индивида са освободени от волиери, както следва:
  • В Източна Стара планина са освободени 33 индивида
  • 30 екземпляра бяха освободени в природен парк „Врачански Балкан“. Методът на адаптационната волиера се оказа по-успешен  от метода на хака. Резултатът е пет излюпени малки в Стара планина до 2023 г.
• Регистрирани са следните причини за смъртност на освободени черни лешояди (брой случаи в скоби): хищничество (6), отравяне (6), удавяне (3), стрелба (2), изтощение (2), предшестващи здравословни проблеми (2), токов удар (1), сблъсък с електропровод (1), блъснат от влак (1), природно бедствие (1), сблъсък с жици на лозя (1). Най-сериозните фактори за смъртност са нападения на новоосвободени птици, особено от чакали около волиерата и мястото за хранене в ПП Сините камъни и ПП Врачански Балкан, както и неумишленото отравяне – поставяне на отровни примамки срещу вълци/чакали, след нападения върху добитъка на фермерите.
• В рамките на програмата за реинтродукция на белоглавия лешояд в България (2010 – 2023) бяха освободени близо 400 белоглави лешояда от 4 волиери за адаптация и освобождаване. Общо 130 – 150 птици се заселиха в 3 основни зони на реинтродукция: Западна Стара планина, Източна Стара планина и Югозападна България. Девет колонии са създадени в рамките на основните зони (5-20 км разстояние една от друга) в общо 35–45 размножаващи се двойки, които отглеждат 20+ малки годишно.
• Построени са 80 изкуствени гнезда/гнездови платформи, за да се подпомогне и улесни първоначалното създаване на размножителни ядра извън класическия в момента ареал на черния лешояд (иглолистни дървета в Средиземно море). Първото снасяне на яйца през 2021 г. от 2-те новосформирани двойки черни лешояди се случи в две изкуствени платформи. В такава се появи първото отгледано пиленце.
• Сто и двадесет тона храна за лешояди годишно са изнесени на площадките за подхранване в районите на реинтродукция в Стара планина – 60 тона храна са осигурени във Врачански балкан за 150 подхранвания годишно. Същото количество храна е изнесено на двете площадки в Източна Стара планина – Котел и ПП Сините камъни. Други 40-60 тона трупове и вътрешности на животни годишно са изнесени в местата за хранене на лешояди в Кресненското дефиле.
• СНЦ Зелени Балкани и ФДФФ управляват овцеферми в ПП Сините Камъни и Котленска планина, отглеждащи съответно 250 и 600 овце, които пасат в районите на пускане и пребиваване на лешоядите. Проектните стада от автохтонни говеда подпомагат местообитанията на лешоядите и опазването им в защитени зони Бяла река и Кресна. В рамките на проекта са закупени 93 ха земеделска земя, която е интегрирана в агро-горски пасторални комплекси и гарантира минимално необходимото управление на местообитанията в полза на колонията от черен лешояд в Източна Стара планина. Върху нея се изграждат изкуствените площадки за гнездене.
• Популацията на европейския лалугер в ПП Сините камъни беше подсилена, а нова такава беше реинтродуцирана в защитена зона Котленска планина.  Местообитанията му сега се поддържат чрез екстензивна паша на гореспоменатите стада овце. Доказано е използването на лалугер в диетата на черния лешояд в района на проекта.
• Всички освободени черни лешояди и още 10 белоглави лешояди бяха маркирани с GPS/GSM предаватели. Проектът въведе системата за ранно предупреждение за отравяне на диви животни, базирана на интензивно GPS проследяване на лешояди, което е сериозен пробив в борбата с отравянето на дивите животни. Проследените с GPS лешояди вече са интегрирани в сложна система за интензивни онлайн наблюдения и свързани с тях посещения на място и навременна реакция при отравяне. Това е и важен превантивен инструмент за идентифициране на местата на отравяне и справяне с проблема там.
• Дейностите за подхранване в зона с постоянно присъствие на вълци е вторият най-ефективен инструмент за намаляване на смъртността на лешоядите. Поддържането на постоянни места за хранене на лешояди в региони на симпатично присъствие с вълци е незаменим инструмент за опазване. Наличието на волиера с белоглави лешояди вътре, поставена точно на мястото за хранене, увеличава привлекателността на дивите и освободените реинтродуцирани лешояди и това е начин да се държат далеч от понякога присъстваща и потенциално опасна (отровена) храна.
• Бяха положени огромни усилия за увеличаване на капацитета на институциите, отговорни за реакция в случай на отравяне. Екипът на проекта участва и в разработването на Българската стратегия за борба с отравянията – приета от Министерството на околната среда и водите в България през 2021 г.
• Обезопасени са 99 електрически стълба и 38 междупилонни пространства. Радваме се, че черните лешояди се оказаха по-малко податливи на токов удар в сравнение с белоглавите лешояди, вероятно защото предпочитат да кацат на земята, когато липсват подходящо дърво или скала, вместо на стълбове на електропроводи.