Преди век в Софийската царска зоологическа градина на Фердинанд I са отгледани първите брадати лешояди на затворено в Света.  Въпреки че тя е ръководена от австрийци тогава, фактът, че това се случва на българска територия е причина за гордост. Тогава четирите вида лешояди са били широко разпространени на Балканите и в България. Век по-късно, вече изчезнали, се планира брадатите лешояди да се завърнат с реинтродукция в проекта „Живот за брадатия лешояд“.

Из „Записки от Природонаучния институт в София“ том I. 1928 на зоолога куратор Ад. Шуман

Той говори за два индивида, от които започва успешното размножаване в Зоопарка. Птиците е трябвало да бъдат разделени от останалите 10 черни и 11 белоглави лешояди в клетката, защото са се биели помежду си. Колекцията от брадати лешояди тогава се е състояла от 8 птици (4 от Рило-Родопския масив, 1 от Кавказ, 1 от Пиринеите, 1 от Парнас в Южна Гърция).

Полът на брадатите лешояди е бил неясен за гледачите, поради липса на полов диморфизъм при този вид. Една декемврийска нощ единият лешояд е прекарал на кацалка, а другият на земята, което е притеснило гледачите, че вероятно е неразположен или болен. Нощта е била много студена – минус 29°С. Оказало, че както в природата птиците предпочитат да копулират в най-студената част от годината, така е и на затворено, а поведението им е било признак на силен сексуален порив. На следващия ден, 20 декември 1915 г., двойката копулира. На 30 декември женската птица снася яйце на земята, където директорът на Зоопарка – г-н Курзиус вече е подготвил дупка в пясък, покрита със слама.

След три дни птицата снася второ яйце. Първото е по-червеникаво, докато второто е по-бяло. Само женската мъти, а мъжкият не проявява интерес, за разлика от в природата, където птиците се сменят върху яйцата. Изниква въпросът дали яйцата са оплодени, но тъй като не дрънкат при разклащане и изглеждат тежки при вдигане, Директорът решава, че са оплодени.

Първото яйце се излюпва след 56 дни инкубация. (Това е съвсем нова информация за науката тогава.) След три дни се излюпва второто, което изглежда по-слабо и Директорът му помага да пробие черупката на яйцето и да излезе. След ден то вече е мъртво – убито и изядено от родителите си.

Младото лешоядче расте бързо. В средата на март 1916 г. е голямо колкото гълъб. През юли вече не се храни от майка му и се катери на 2 м от пода на волиерата. Дори шията му е вече оперена през септември.

Тази двойка брадати лешояди успява да отгледа още 8 лешоядчета в следващите години, като почти винаги второто малко бива убивано от семейството си. (както става в природата) През 1928 г. в размножаването в Зоопарка се включва втора двойка.

Зоологът Адолф Шуман описва за първи път в историята характеристики на вида, свързани с неговата биология и размножаване.

През 1928 г. швейцарски зоолог и природозащитник пише на Софийския Зоопарк с молба новородените брадати лешояди да бъдат транспортирани и пуснати на свобода в Алпите. Това са и първите стъпки в световната природозащитна история в реинтродукцията и подсилването на популациите с пускане на нови лешояди.