Колкото повече – толкова по-добре…

Записан като изчезнал още през 1985 г. в Червената книга на България и все още по същия начин в изданието от 2011 г., и без нито една гнездяща двойка до 2021 г., черният лешояд през 2024 г. вече има национална популация от 18-20 двойки. От тях 15-17 двойки, от които поне 10 снесоха яйца са в двете реинтродуцирани от Зелени Балкани, ФДФФ и ДЗХП колонии – Врачански Балкан/Понор и Източна Стара планина (Сливен/Котел). Новосформирани две-три двойки бяха докладвани и за Източни Родопи, където също тече проект за локална реинтродукция на вида (БДЗП, 2024), но там птиците все още са млади и не е започнало размножаване. Този брой представлява около 1/3 от настоящата популация на вида на целия Балкански полуостров (автохтонната и единствена до 2021 г. колония на вида в Дадя, Гърция наброява 30-35 двойки).

През настоящия размножителен период белоглавият лешояд има рекордна численост в автохтонните колонии в Източни Родопи от 138 двойки (БДЗП, 2024), но също и в реинтродуцираните колонии във Врачански Балкан – 27-30, Източна Стара планина – 28-31 и Кресна 9-10 двойки. Така националната популация надхвърля психологическата граница от 200 двойки и вече е в порядъка на 202-209 двойки. Запазва се съотношението 1/3 от националната популация на белоглавия лешояд да се дължи директно на локалните реинтродукции в Стара планина и Кресна инициирани и изпълнени от консорциума Зелени Балкани, ФДФФ и ДЗХП, но със сигурност част от освободените птици са се заселили и в Източни Родопи и Северна Македония и Гърция, където са подсилили местните колонии и които на свой ред отдават индивиди към новите. Освен това при скитанията си, птици от автохтонните колонии на Балканите често спират и продължително пребивават в новосъздадените ядра в Стара планина и Кресна, и така се повишава процентът на оцелели и добре преживяващи индивиди, за да се завърнат по-късно и да загнездят в родните си колонии.

По големият брой индивиди, колонии и места на обитание води до по-бързо увеличаване на числеността на популациите на двата вида – белоглавия и черния лешояди, защото по-лесно намират храна и си предават информацията за наличието ѝ, по-лесно намират партньори и повече оцеляват при скитанията си, защото по-често попадат на себеподобни и се включват в техните групи докато укрепнат и придобият опит (при младите) и/или намерят партньори (при зрелите).

Какво предстои…

Продължават освобождаванията на белоглави лешояд в Централен Балкан (с цел създаване на ново ядро/колония) и в Кресна (с цел попълване на местната колония и подсилване на популацията на вида в Северна Македония).

През този месец (март 2024) бяха докарани и първите 9 черни лешояда за освобождаване и в Кресненския пролом с цел повторно заселване на вида и в ЮЗ България и Северна Македония. Освобождаването им предстои през следващите месеци.

Дейностите  в Стара планина и Кресна се осъществяват по проект Живот за брадатия лешояд LIFE22-NAT-BG-BEARDED VULTURE LIFE-101113869, който е съ-финансиран от програма ЛАЙФ на ЕС и е в партньорство между Зелени Балкани, ФДФФ, ЕкоОбщност, СЗДП, ПП Сините камъни, ЕРЮГ ЕВН България, VCF, Mivus Group. Допълнително съфинасиране е осигурено и от зоопраковете Биопарк Де Доуе и Сайнте Кроа от Франция.