Статус

Брадатият лешояд е вид от световно консервационно значение, включен в Червения списък на IUCN в категория „Почти застрашен“. Строго защитен от Бернската и Бонската международна конвенция, както и от Конвенцията по международна търговия със защитени видове от дивата флора и фауна (CITES).

Брадат лешояд - статус
Брадат лешояд - статус

Източник: IUCN Red List

Видът е в категория „Изчезнал“ в Червената книга на България в първото издание през 1985 и отново във второто през 2011. Силуетът на брадат лешояд е изобразен на табела, указваща защитени природни зони и обекти в България десетилетия наред.

Табела Вековно дърво

Разпространение

Брадатият лешояд е рядък вид в Европа, а разпространението му е неравномерно, заради драстично свиване на популацията през последните два века, главно поради човешка намеса. Така той изчезва от почти всички планински вериги на континента. До 80-те години на 20 век брадатият лешояд оцелява само на Балканите, о-в Крит, в Пиренеите и о-в Корсика. По това време започва програма за реинтродукция на вида в няколко европейски планински вериги, първоначално в Алпите, а в последствие в Андалусия (Испания), Grands Causses (Франция) и Picos de Europa (Испания). Към 2017 г. реинтродуцираната част от популацията наброява 207 двойки.

Връщането на брадатия лешояд в Алпите, което се провежда от 1970 г., е сред най-успешните и мултидисциплинарни проекти за реинтродукция в Европа, представляващи многомилионна инвестиция, подкрепена от експерти по лешоядите, ловци, местни власти, туристи, животновъди и др.

Но, в самото начало на 21 век, видът напълно изчезва от континенталната част на Балканския полуостров.

Към момента европейската популация наброява 590–749 двойки с 1,200 – 1,600 полово зрели птици.

Числеността на популацията на брадатия лешояд  в съседни региони – Турция, Горен Мустанг (Непал), Утаракханд (Индия) и Йемен продължава да спада, въпреки че птиците там все още оцеляват.

Популациите в Хималаи, Югоизточен Казахстан и Армения се считат за по-стабилни. Най-голямата известна популация е с няколкостотин двойки в Етиопия, Африка, но тя не е напълно оценена. Кения и Северна Танзания имат малка популация от по-малко от 10 двойки. Лесото и Южна Африка имат географски изолирана популация от 200-250 индивида, която е намаляла с над 80% през последните три поколения. В Северна Африка, Мароко, има приблизително 1-2 гнездящи двойки, но няма текуща информация от другите страни там.

Карта на разпространението на брадатия лешояд

Екология и местообитание

Видът обитава диви планински райони със стръмни терени, обикновено над 1000 м н.в.

В Европа и Азия се среща в райони, населявани от едри хищници като вълци, снежни леопарди и скални орли, както и от стада от диви кози, козирози и добитък. В Африка е разпространен главно в по-високите планини, като Етиопската планинска земя и Драконовите планини. В Южна Африка видът разчита в голяма степен на трупове на добитък, тъй като дивите копитни животни са оскъдни.

Алпийското местообитание е основното, като наличието на растителност е ограничаващ фактор.

Брадатите лешояди се хранят основно с кости, съставляващи 70% от диетата им, като 25% се състоят от меки тъкани и 5% от кожа. Те се нуждаят от повече меки тъкани през размножителния период. Често хващат и пускат от 20-70 м височина големи кости, за да се начупят и да извадят и консумират костния мозък.

Те са предимно моногамни, но могат да образуват трио от двама мъжки и една женска. Изграждат големи гнезда на отдалечени скали или в пещери, използвани повторно през годините. Размножителният период е от декември до септември в Европа и Северна Африка. Мътенето е средно 54 дни, а малките напускат гнездото след близо четири месеца. В случай на две яйца, по-големият брат или сестра обикновено убива по-младото, обичайно поведение сред по-големите грабливи птици – известно като „каинизъм“.

Вижте още: