Внезапното, инцидентно и масово използване на фойерверки в навечерието на Нова година предизвиква силни реакции на летене у птиците. Това разкриват учени от Университета на Амстердам в статията си за влиянието на зарята по Нова година върху поведението на птиците в научното списание „Frontiers in Ecology and the Environment“. Чрез използване на данни от два основни метода – метеорологичен радар и систематично преброяване на птици, учените установяват, че средно около 1000 пъти повече птици са летели в навечерието на Нова година, отколкото през другите нощи през годината. Въпреки че стресовото поведение у птиците намалява с отдалечаването от мястото на концентрацията на фойерверките, дори в радиус от 10 км., активността им остава десетократно завишена от нормалното.

По-едрите видове птици се стресират много повече от по-дребните, като негативното влияние от фойерверките върху техните популации е много по-обезпокоително за учени и природозащитници. Моделите на реакция при полет, които наблюдават учените, показват, че по-едрите птици обикновено бягат от безпокойството на по-далечни разстояния, тъй като имат нужда от по-стабилно и голямо убежище, предвид размерите си. Препоръчва се приоритетно да бъдат взети консервационни мерки, свързани с тази заплаха, за опазване популациите на едрите видове птици.

Човешката дейност влияе неизменно върху поведението на животните, както пряко, като лова и туризма, но така и косвено – разрушаване на местообитанията, шумово и светлинно замърсяване. Когато човешката дейност е предвидима във времето и пространството, животните могат да променят своите модели на действие, за да намалят припокриването с човешката дейност. Например птиците, населявайки районите на летищата, са свикнали с шума от самолетите и са адаптирали поведението си спрямо това обстоятелство. Не е така с фойерверките обаче.

Статията доказва, че реакцията на птиците към фойерверки се увеличава в отворени местообитания, като земеделски площи, водни басейни и влажни зони, но намалява в горски и полуотворени райони. Звукът и светлината се разпространяват много по-лесно и бързо без прегради. За съжаление именно едри водолюбиви видове птици, като гъски, патици и чайки, обитават откритите хабитати в Нидерландия през зимата.

След концентрираната детонация на фойерверки птиците остават във въздуха от 45 минути до 1 час, показва проучването на Университета на Амстердам, което причинява незабавно увеличаване на разхода на енергия за полет. Това пък се отразява на нужда от допълнителна енергия и време  за търсене на храна през следващите дни, а оттам и изтощение на птиците (повишен пулс и телесна температура).

Друго изследване върху диви гъски съобщава, че те са толкова обезпокоени от фойерверките за Нова година, че им е необходимо 10% повече време за намиране на храна от обикновено, в следващите 11 дни след 1 януари. Нещо повече, гъските, избягали през нощта към нови места за търсене на храна и нощувки, остават недохранени поради непознатите условия и късия зимен ден. Като се има предвид всеобхватният характер на това безпокойство, създаването на големи зони без фойерверки или ограничаването на фойерверки само в градските центрове, може да помогне за смекчаване на негативното влияние върху птиците.

Връзка към научната статия – https://esajournals.onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/fee.2694

Снимки: Христо Пешев