Черният лешояд е вид от световно консервационно значение, включен в Червения списък на IUCN в категория „Почти застрашен“.
Черен лешояд
Статус
Източник: IUCN Red List
Видът е в категория „Изчезнал“ в Червената книга на България в първото издание през 1985 и отново във второто през 2011.
Това е първият вид животно изложено в Царската зоологическа градина в София през 1888 година, но и първият защитен вид от закона в България през 1897 г.
Разпространение
Черният лешояд е рядък в Европа с гнездящи автохтонни и остатъчни популации само в Испания, Португалия и Гърция (една малка колония от 30-35 двойки в резервата „Гората Дадя“, Източни Родопи) и реинтродуциран във Франция. Маргинални популации също оцеляват в Украйна (Крим) и Кавказ (Грузия, Армения, Азербайджан и Русия). Общата европейска популация се оценява на 2300-2500 двойки, от които около 90% са в Испания.
В Азия този вид гнезди още в Узбекистан, Казахстан, Таджикистан, Туркменистан, Киргизстан, Иран, Афганистан, северен Пакистан, Монголия и континентален Китай.
Ареалът за зимуване на птици включва райони на юг от гнездовия ареал – в Саудитска Арабия, Иран, Северна Индия, Непал, Бутан, Бангладеш, КНДР Корея и Република Корея.
Изглежда, че черният лешояд е много рядък и се среща нередовно в Африка (напр. Египет), с непотвърдени данни за Судан, но и няколко наблюдения в Западна Африка.
Днес, въз основа на дългосрочни природозащитни инициативи в България, условията за лешоядите са се променили и най-доброто доказателство за това е успешното възстановяване на белоглавия лешояд (Gyps fulvus) в Стара планина и Кресненския пролом.
Стартиралият през 2018/2019 г. проект „Светло бъдеще за черния лешояд” в България освободи 77 черни лешояди до 2022 г. в Източна Стара планина (Котленска планина и ПП „Сините камъни“) и Западна Стара планина – ПП „Врачански Балкан“. Първото успешно размножаване на вида беше потвърдено в двата района през 2021 и 2022 съответно. Резултатът е общо пет отгледани малки в България (Стара планина) до 2023 г.
Екология и местообитание
Черният лешояд предпочита сухи хълмисти и планински терени, включително гористи райони, но и над линията на гората, полупустинни райони, както и пасищни местообитания в мозайка с горски петна. Те прекарват много време в реене и търсене на храна. Често кацат на дървета, скали или на земята. В райони с изобилие от храна те могат да се събират на големи групи.
Срещат се в хълмисти и планински райони, на надморска височина от 300-1400 м в Испания, но и на по-големи височини в Азия, включително храсталаци, сухи и полусухи алпийски степи и пасища до 4500 м. Търсят храна по открити терени, включително безлесни планини, степи и пасища.
Гнездата обикновено се изграждат на дървета или рядко на скали. Диетата на черния лешояд се състои предимно от мърша, от средни до големи трупове на бозайници, въпреки че е известно, че ядат змии и насекоми. Живата плячка рядко се консумира, а в Монголия успехът на гнезденето им е свързан с броя на добитъка.
На Балканския полуостров черният лешояд гнезди предимно на борове, но реинтродуцираните индивиди загнездват също и на други дървесни видове – обикновен явор, бук, зимен дъб, дива череша и орех.
