Над 80% от храната на брадатия лешояд е съставена от кости. Най-предпочитани са крайниците на овце, кози (диви и домашни) и козирози. Когато костите са с дължина до 25-30 см, брадатият лешояд ги гълта цели (като на приложената снимка), а те биват стопени от стомашните му киселини. По-едрите кости разбива като издига във въздуха и ги пуска от високо над скалисти места. Често ползва краката си за да носи кости и друга плячка (приложената снимка в полет), което го отличава от другите два вида едри лешояди срещащи се у нас – белоглавият и черният. Противно на всеобщото схващане, костите са висококалорична храна.

Като се изхранва предимно с кости и месо от мъртви животни, брадатият лешояд е уязвим от отравяне, защото понякога умрелите животни, които намира за храна са били умишлено наръсени с отрова (до средата на ХХ век официална държавна политика за избиване на хищници), или са вторично отровени, след като са изяли примамка. Отровите залагани за хищници в миналото са основната причина за изчезването на вида от България, Балканския полуостров и почти цяла Европа. Запазил се е на места, където хищниците или естествено не се срещат или са били изтребени още преди масовото навлизане на отровите като средство за борба с хищниците. Днес тази практика е забранена и строго наказуема.