Рекордът  при гнезденето на черния лешояд в България беше подобрен през 2024 г. За първи път от новата история на вида в страната се излюпиха седем малки, след началото на реинтродукцията през 2018 г. Пет от малките оцеляха и бяха маркирани с предаватели в гнездата си в Стара планина.

Първото малко за България се излюпи и излетя отгледано в гнездото през 2021 г. в Котленска планина, второто през 2022 г. в Понор, през 2023 имахме вече три малки (2 в Котленска планина и 1 в Понор).

Родителите са птици освободени на двете места в Стара планина от 2018 насам, които узряха полово и формираха двойки помежду си, в рамките на проект „Светло бъдеще за черния лешояд“. Рекордните 20 на брой двойки бяха сформирани, някои от които заеха гнезда, но не успяха да снесат яйце или те бяха неоплодени. Едно от малките беше убито 5 дни след излюпването от ледените топки на градушка, а второ малко падна от гнездото на втория си месец и, въпреки че беше лекувано в Спасителния център в Стара Загора, не оцеля.

Две от двойките снасят и успешно отглеждат малки вече няколко поредни години.

Петте черни лешоядчета са кръстени:

• Лупи (на фотографа и природозащитник Любомир Андреев)
• Добралин (на връх във Врачански Балкан)
• Енев (на Мирослав Енев, алпинист, който най-успешно строи гнезда за черни лешояди в България)
• Черепиш (на местност в Искърския пролом, където е било последното известно и документирано гнездо на черен лешояд в района през 20 век)
• Добруджанка (като неочаквана дъщеря на карталката Добруджа)

Добруджанка е малко на женския картал Добруджа. Въпреки че партньор на майката в отглеждането на потомството е лешоядът Балкан, не сме сигурни, че той е биологичният баща, защото Добруджа ергенува сама в Източни Родопи и се върна едва три дни преди снасянето на яйцето. Със сигурност обаче Балкан е грижовен партньор и отдаден (доведен) баща на Добруджанка.

Маркирането на младите лешояди ще осигури тяхното проследяване в първите години на живота им.