Колкото повече – толкова по-добре…
Записан като изчезнал още през 1985 г. в Червената книга на България и все още по същия начин в изданието от 2011 г., и без нито една гнездяща двойка до 2021 г., черният лешояд през 2024 г. вече има национална популация от 18-20 двойки. От тях 15-17 двойки, от които поне 10 снесоха яйца са в двете реинтродуцирани от Зелени Балкани, ФДФФ и ДЗХП колонии – Врачански Балкан/Понор и Източна Стара планина (Сливен/Котел). Новосформирани две-три двойки бяха докладвани и за Източни Родопи, където също тече проект за локална реинтродукция на вида (БДЗП, 2024), но там птиците все още са млади и не е започнало размножаване. Този брой представлява около 1/3 от настоящата популация на вида на целия Балкански полуостров (автохтонната и единствена до 2021 г. колония на вида в Дадя, Гърция наброява 30-35 двойки).
През настоящия размножителен период белоглавият лешояд има рекордна численост в автохтонните колонии в Източни Родопи от 138 двойки (БДЗП, 2024), но също и в реинтродуцираните колонии във Врачански Балкан – 27-30, Източна Стара планина – 28-31 и Кресна 9-10 двойки. Така националната популация надхвърля психологическата граница от 200 двойки и вече е в порядъка на 202-209 двойки. Запазва се съотношението 1/3 от националната популация на белоглавия лешояд да се дължи директно на локалните реинтродукции в Стара планина и Кресна инициирани и изпълнени от консорциума Зелени Балкани, ФДФФ и ДЗХП, но със сигурност част от освободените птици са се заселили и в Източни Родопи и Северна Македония и Гърция, където са подсилили местните колонии и които на свой ред отдават индивиди към новите. Освен това при скитанията си, птици от автохтонните колонии на Балканите често спират и продължително пребивават в новосъздадените ядра в Стара планина и Кресна, и така се повишава процентът на оцелели и добре преживяващи индивиди, за да се завърнат по-късно и да загнездят в родните си колонии.