Съвременното най-предпочитано местообитание на брадатия лешояд представлява скалисти и безлесни планински била и склонове над горната граница на гората. Гнездата са разположени на скали с надморска височина 1200 – 2200 м. В България такива райони са Рила, Пирин, Западен и Централен Балкан. От тези райони са най-многобройните данни за вида от началото и средата на ХХ век, преди упадъка и пълното му изчезване през 1970-те.

На снимката виждате възрастен брадат лешояд в полет сниман от долу, прелитащ над алпийски заснежени склонове. Вероятно така са изглеждали Рила, Западен и Централен Балкан с вулканичните си скали, покрити със сняг през зимните месеци, където брадатият лешояд е намирал трупове на диви кози, а през лятото летуващи трунсхумантни стада от овце. Работим за това, такава снимка да бъде отново възможно да бъде направена след години от Кирилова поляна в Рила, от хижа Рай в Централен Балкан или около връх Миджур.

Брадатият лешояд е гнездил също и във Врачански Балкан и в други карстови райони – Западни Родопи, Предбалкана, части от Източна Стара планина, вероятно в Земенския пролом и др.

В голяма част от Балканския полуостров брадатият лешояд се е срещал и гнездил и на по-ниска надморска височина от характерните днес 1200-2200 м. В проломът Клисура, до Месолонги в Гърция е гнездил на 400 м. надм. в.; В Дадя в Гърция е гнездил на 600-800 метра; в района на Тиквеш в Македония, последната известна двойка е гнездила на 400-500 м.; на Сините камъни в България на 800-900 м.

Интересното за двойките гнездящи на ниска надморска височина, е, че те са се изхранвали и със сухоземни костенурки, които разбиват като ги пускат от високо върху скалите, както правят и с костите.