Консервационна паша в Котленска планина

Стадото от близо 1000 овце мигрира между различни пасища в Котленска планина, за да повлияе на ценни тревни местообитания, които редовно се посещават от лешоядите в района. Без паша тези райони обрастват бързо с папрат, храсти и дървета (сукцесия). Без паша местообитанията на шестте колонии от европейски лалугер, създадени по наши проекти в предишни години тук, също ще се свият на площ, което ще повлияе негативно на тяхната популация.

Лалугерите са предпочитана храна и концентрират други световно застрашени видове, като царски орел, ловен сокол, черния лешояд и пъстрия пор.

Защо?

Зоните с висока консервационна стойност често се състоят от мозайка от различни местообитания и богато биоразнообразие. Това разнообразие от хабитати трябва да се стимулира и поддържа. Наблюдението и управлението от човека на мозайката от традиционни полуестествени местообитания помага за постигане и поддържане на баланс. Например, ако една територия се затваря от гора и обраства бързо, би следвало да се засилят дейности с изпасване от тревопасни животни (диви или домашни) или коситба, за да се запази мозаечната структура от местообитания. Иначе видовете, предпочитащи горски хабитати, ще изместят онези, предпочитащи тревни такива. Но най-вече много от дивите животни са еволюирали, така че предпочитат смесените местообитания. На едно място се хранят, на друго се крият и спят и т.н.

Преди експанзията на човешката популация, тези процеси са се регулирали естествено. Имало е многобройни стада от диви тревопасни животни, пожарите също са „отваряли“ непрекъснато нови площи сред горите. Днес обаче, човешката дейност е навсякъде – дърводобив, лов, ферми, строежи, хобита. Ето защо отговорност за поддържане на баланса имат всички участници, независимо дали искат или не, дали разбират или не, чрез спазване на национални и европейски закони, наредби и правила, които са основани на нуждите на запазване на екологичния баланс в момента.

Как е сега?

Сега в България на много места имаме нужда от отваряне на тревни площи сред настъпващата бързо гора. Имаме нужда и от стари и възрастни гори, не само млади такива. Различни видове животни, зависещи от тези две местообитания страдат и намаляват, влизат и се застояват дълго в Червената книга.

Нашият проект – консервационна паша

В районите на връщане на лешоядите, местим стадото там, където природата има нужда от изпасване и поддържане на тревните местообитания, за да запазим мозайката (чети горе). Създадохме битови условия за нашите пастири и временно мигрирахме стадото от 1000 овце в землища в Котленска планина. Това веднага се хареса и на животните, които имат обилна свежа трева и вода. Това е район с голяма концентрация на застрашени видове хищни птици, които ще се възползват от дейността на стадото.

Сезонно мигриране на домашни животни

Вижте за Трансхуманцията тук. На места все още се прилага в България, но е с тенденция да изчезне напълно като практика много скоро.

Проект „Живот за брадатия лешояд“ (проект №101113869 LIFE22-NAT-BG-Bearded Vulture LIFE) се финансира от програма LIFE на Европейския съюз.

Изразените възгледи и мнения в статията са само на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейският съюз, нито предоставящият гранта могат да носят отговорност за тях.

Вижте още новини за проекта:

Консервационна паша в Котленска планина

text – part 1

Живот за брадатия лешояд

text – part 2

Живот за брадатия лешояд

Проект „Живот за брадатия лешояд“ (проект №101113869 LIFE22-NAT-BG-Bearded Vulture LIFE) се финансира от програма LIFE на Европейския съюз.

Изразените възгледи и мнения в статията са само на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейският съюз, нито предоставящият гранта могат да носят отговорност за тях.