Стадото от близо 1000 овце мигрира между различни пасища в Котленска планина, за да повлияе на ценни тревни местообитания, които редовно се посещават от лешоядите в района. Без паша тези райони обрастват бързо с папрат, храсти и дървета (сукцесия). Без паша местообитанията на шестте колонии от европейски лалугер, създадени по наши проекти в предишни години тук, също ще се свият на площ, което ще повлияе негативно на тяхната популация.
Лалугерите са предпочитана храна и концентрират други световно застрашени видове, като царски орел, ловен сокол, черния лешояд и пъстрия пор.
Защо?
Зоните с висока консервационна стойност често се състоят от мозайка от различни местообитания и богато биоразнообразие. Това разнообразие от хабитати трябва да се стимулира и поддържа. Наблюдението и управлението от човека на мозайката от традиционни полуестествени местообитания помага за постигане и поддържане на баланс. Например, ако една територия се затваря от гора и обраства бързо, би следвало да се засилят дейности с изпасване от тревопасни животни (диви или домашни) или коситба, за да се запази мозаечната структура от местообитания. Иначе видовете, предпочитащи горски хабитати, ще изместят онези, предпочитащи тревни такива. Но най-вече много от дивите животни са еволюирали, така че предпочитат смесените местообитания. На едно място се хранят, на друго се крият и спят и т.н.
Преди експанзията на човешката популация, тези процеси са се регулирали естествено. Имало е многобройни стада от диви тревопасни животни, пожарите също са „отваряли“ непрекъснато нови площи сред горите. Днес обаче, човешката дейност е навсякъде – дърводобив, лов, ферми, строежи, хобита. Ето защо отговорност за поддържане на баланса имат всички участници, независимо дали искат или не, дали разбират или не, чрез спазване на национални и европейски закони, наредби и правила, които са основани на нуждите на запазване на екологичния баланс в момента.
Как е сега?
Сега в България на много места имаме нужда от отваряне на тревни площи сред настъпващата бързо гора. Имаме нужда и от стари и възрастни гори, не само млади такива. Различни видове животни, зависещи от тези две местообитания страдат и намаляват, влизат и се застояват дълго в Червената книга.
Нашият проект – консервационна паша
В районите на връщане на лешоядите, местим стадото там, където природата има нужда от изпасване и поддържане на тревните местообитания, за да запазим мозайката (чети горе). Създадохме битови условия за нашите пастири и временно мигрирахме стадото от 1000 овце в землища в Котленска планина. Това веднага се хареса и на животните, които имат обилна свежа трева и вода. Това е район с голяма концентрация на застрашени видове хищни птици, които ще се възползват от дейността на стадото.
Сезонно мигриране на домашни животни
Вижте за Трансхуманцията тук. На места все още се прилага в България, но е с тенденция да изчезне напълно като практика много скоро.